Хигиената на живота интуитивно ни заповядва,как точно да се държим,за да успеем да се приберем, вътре в себе си.Предвидливостта и Боязънта няма да допуснат да излезем извън емоциите,за да ни съхранят от прокрадващите се нови психо травми.
Новата вечер достави поредната порция хлад,а обичайната влажност,мокра и лепкава, се прилепи по тревата и листата,преплъзна се по незащитените и откритите повръхности.Всичко,наоколо изтръпна и се вцепени,изпод тежеста на смълчана захлада.Живите твари се присвиват в унес,в онази защитна поза"хокер"-глава,ръце и крака прибрани към гърдите.Нощта се усети в апогейя си,подсилена от бученето на морето.В яроста и недоволството на изоставено дете,вчера обичаната морска шир се смени с особено неотложните дела.А власта й потъна,в прозрачноста на мъглата.Тя ни препраща към тайни срещи,от друго измерение,такива,които се случват единствено в лоното на дълбокия сън.И краткото намигване между Лятото и Есента заприличва на онова,никога недостигащо междучасие в живота на отслабващата от почивки наша душа.Налага се, да се пренастроим от лятно към зимно часово време,бързо и без драматизъм,да избягаме от подводните скали на самосъжалението.Щом затръщнем със замах врата на неканената депресия,необятната й пустиня ни мами-идва неусетно,но забравя да си тръгне.Махай се,няма да ти се дадем!Е нищо,че погледът ни се задържа често,върху защитния крем за слънце,с висок фактор или върху мощния репелент, сигурна защита срещу всички насекоми!И,ако все пак,си заговориш,сам,с влязлата муха -Вън,досадо!Ако се оглеждаш,докато кихнеш и няма,кой да ти каже-Наздраве!Ами дистанционото,напълно безинтересно,ако си... Да,товарът на спомените ни върти предателски,около familly-frends!?Сливащите се дни в нощи...Откъснатите думи... Топлината на ръце и тела... Силата на чувствата...
  И ето,на едно и също място,събрани от няколко поколения хора са,като сблъсъка между метеорити и звездопади,смяната на пълнолуние и новолуние!И нахлуват-миловидните ангелчета,въртящи като пумпали всички и всичко.Навъсените млади ставащи и лягащи предимно късно.Влюбените годеници,живеещи встрани от време и пространство. Прегракналите родители,умиращи за още малко сън.Мърморещите свекърви и тъщи,от безразличието към труд им и всеотдайността да нахранят всички. Заглеждащите се чичковци и вуйчовци по набъбнали гърди.Бущуващите страсти у жени навлизащи,във възраста на менопауза.Мъже,застаряващи и недоволстващи,от всичко и забравящи,че и андропауза е също толкова,естествен процес. Разбра ли,Танчето е бремена!Кога ще почнеш да работиш,докога ще те храним?Не мога да й угодя на снахата,все е недоволна!Да помогнем на децата,като вземем рентата!Стига си хленчила,не ти ли омръзна!Няма ли,да се ожениш,те хората почват да говорят,да не си гей?Не разбра ли,че твоят за нищо не става,толкова мъже,а ти на едни и същи все попадаш!Продължавай така, дори за продавачка в магазин,няма да те вземат!Какво се хилиш,направи нещо с живота си,поне! Нямаш смелост да се махнеш,иди поне в чужбина?Омръзна ми, да ви слушам,как се карате!А бе ти, да не мислиш,че парите ги вземам от дърветата!Теб,на старини,кой ще те погледне? Задръж така...